Проект
Туристически региони
Сандански, Петрич и Струмяни
Природен парк „Беласица”
Местоположение: Беласица
Категория: Природен обект

Природен парк “Беласица” се намира в най-югозападната част на България, и обхваща северните склонове на планината Беласица. Територията на парка граничи на запад с Република Македония, а на юг - с Република Гърция. Природен парк „Беласица” обхваща землищата на селата Габрене, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица (известни като Подгорие) и гр.Петрич, всички разположени на територията на Община Петрич, област Благоевград. Общата площ на парка е 117 324,318 дка.

На територията на Природен парк „Беласица” има четири тематични маршрута свързани с определена тематика:

-    „Пеперудите и цветята на Беласица” –лъчев маршрут от село Яворница до водопада. Продължителността на маршрута е 1.2 часа, а дължината му е 2,8 км. Маршрута дава възможност за запознаване  с някои дневни пеперуди и цветни растения, за узнаване на любопитни факти за тях и защо не могат едни без други.

-    „Животът на кестена” – кръгов маршрут от село Коларово, през „Гьолчето” и обратно в село Коларово. Продължителността на маршрута е 2.30 часа, а дължината му е 5.3 км. Посетителите на маршрута имат възможност да се пренесат в непознатия и уникален свят на кестеновата гора, пълен с очарователни обитатели.

-    „Пътеката на мравката” - започва от хижа Конгур, където е разположено входното табло за маршрута. Следвайки черния път на изток от хижата посетителите могат да се пренесат в едни микрокосмос, пълен с интересни факти – светът на мравките.  Продължителността на маршрута е 1 час и 20 минути, а дължината му в двете посоки – 3,6 км. В помощ по пътеката са три информационни табла – Червена горска мравка, Поведение на мравките и Значение на мравките.

-    Пътеката „Приятели” започва от х. Беласица и води до живописния Лешнишки водопад. Следвайки синята маркировка туристите ще се докоснат до непознатия и уникален свят на нашите приятели дърветата. Продължителността на маршрута е 1 час и 40 минути (без почивките:), а дължината му в двете посоки – 3,6 км. В хижата и около нея са разположени интерактивни табла, които представят 10 дървета на Беласица. По пътеката са разположени табелки, които ще помагат на туристите да разпознаят тези дървета.

 

Поради това, че Беласица е крайна югозападна граница на България и същевременно част от крайната северна зона на субтропичната област в тази част на България се усеща най-силно влиянието на средиземноморския климат. Вертикалното разпределение и зониране на фауната е следствие от голямата денивелация на планината. Тази особеност обуславя интересен фаунистичен състав, който е смесица от характерните за умерените ширини планински  животински видове със специфичната планинско-медитеранска фауна. Тази фаунистична комбинация е уникална за България и е характерна  единствено за планината Беласица. Специфичният за района климат, характеризиращ се с относително високи средногодишни температури и влажност е дал отражение върху сформирането на своебразна фауна. Удължения вегетационен период, следствие от преходно-средиземноморския климат дава отражение и върху състава, разпределението и сезонната активност на фауната от района на планината. Силна е ролята на някои едификаторни дървесни видове, например като обикновения кестен (Castanea sativa Mill.), които са причина за сформирането на специфични фаунистични комплекси и зооценози.

Високопланинският характер на Беласица има изолиращ и бариерен ефект за разпространението на някои животински видове. Тези условия предразполагат сформирането на локално ограничени популации и появата на нови подвидове и видове.

Общо за района на планината са установени около 1500 вида безгръбначни и около 180 вида гръбначни. Установените редки видове при безгръбначните са около 120, българските ендемити 26, балканските 21, а реликтните видове 6.

Птиците установени за района на планината са 120 вида. Изключителен интерес представляват медитеранските видове птици, които се срещат на много малка и ограничена част от нашата територия. Такива са например орфеевото коприварче (Sylvia hortensis Gmelin), малкия маслинов присмехулник (Hippolais pallida Hemprich&Ehrenberg). Следва да се отбележи, че тези два вида имат ограничено разпространение и в планината Беласица и се срещат само в нейното подножие. Два вида птици са балкански ендемити – балканска чучулига (Eremophila alpestris balcanica Reichenow) и пъстрогуша завирушка (Prunella collaris subalpina Brehm), а други два вида са реликти – белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos lilfordi Sharpe&Dresser) и лещарка (Bonasa bonasia L.). В непосредствена близост до Беласица минава един от основните европейските коридори за миграция на птиците (Via Aristotelis).

Бозайната фауна на Беласица е относително слабо приучена. Тук се срещат подземната полевка (Microtus subterraneus de Selys Longchamps) и скалната мишка (Sylvaemus mystacinus Danford & Alston). Прилепната фауна на района не проучвана и за тези видове няма информация. Слабо проучена е и едробозайната фауна

 

Флората на Беласица включва около 1500 растителни вида. Тези видове са установени на базата на литературни данни и частични проучвания.

Броят на българските ендемити е малък – (Sedum kostovii Stef. и Rosa bulgarica Dimitr.). Други два вида, които формално са балкански ендемити, но са с тясно локално разпространение са – Viola stojanowii Becker и Viola speciosa Pant.

Главното съсредоточаване на ендемични формообразуващи процеси е в централната билна част – в близост до върховете Радомир и Тумба, където растат както силикофилните видове Verbascum belasitzae Stoj. et Stef (беласишки лопен) и Viola stojanovii W. Becker (стоянова теменуга), така и  балканските ендемити с разпространение и в някои други наши планини Campanula spunerana Hampe (спрунерова камбанка), Viola speciosa Pant. (прекрасна теменуга) (Велчев, 1992).

Растителността на Беласица има ясно поясно разпределение. Това се дължи на височината на планината, а така също и на географското й разположение, което граничи със Средиземноморската област.

В най-ниските части поясът на дъбовете (Quercus ssp.), така характерен за другите наши планини, тук е заместен от пояса на обикновения кестен (Castanea sativa Mill.). Обикновеният кестен тук има най-големите си находища у нас. Той често расте смесено с обикновения бук (Fagus sylvatica L.) и други широколистни видове, като воден габър (Ostrya carpinifolia Scop.), обикновен габър (Carpinus betulus L.), черна елша (Alnus glutinosa (L.) Gaertn.), а покрай потоците са оформени съобщества на източния платан (Platanus orientalis L.).

Непосредствено над пояса с преобладаване на обикновения кестен е разположен вторият пояс, този на бука и иглолистните. Тук присъствието на иглолистните е незначително и поясът се доминира от обикновения бук. От иглолистните участват с малки петна обикновената ела (Abies alba Mill.) и обикновения смърч (Picea abies (L.) Karsten), както и обикновения тис (Taxus baccata L.).

По-значимо е присъствието на иглолистните в третия височинен пояс, главно заради наличието на обикновената хвойна (Juniperus communis L.) и сибирската хвойна (J. sibirica Burgsd). Установени са и единични индивиди от бял бор (Pinus sylvestris L.) и клек (P. mugo Turra). В миналото субалпийския пояс е и бил покрит с клек, но поради многократните опожарявания на планината сега в третия височинен пояс преобладават тревните съобщества от субалпийски и пасищен тип, често доминирани от балканския ендемит Festuca valida (Uechtr.) Penz. В този пояс е концентриран и най-големия брой на редки растения и такива с природозащитна стойност.